През април 1958 г. В с. Сърница, Велинградско, се стига дори 90 протестна демонстрация на Жени пред общинаша. #8 За драматичното разминаване между намеренияша на властта п представите на българомюсюлманското население свидетелства информация от с. ЦВетпно В същия район. ТуК се разпространява слухъш, че ще бъде национализирано аори личното имущество на тези, Коцто не са си извадили паспорши. Това според споменатия доКлад е наКарало голяма част от населението да зарови покъщнинаша си в земяша. # Силна е съпротивата ц в ТетеВенско. До Презпдпума на Народношо събранце е изпрашена делегация от селата Галата, Градешница ц Кирчево, Която заявява пред председагаеля му Георги Дамянов, че Жителише им се чувстват турци и Желаяпа да бъдат записани Като такива. “ Дипсата на полшпичесКо решение 6 този смисъл Кара шешевенсКките помаци да се обърнат шози път Към ВълКо Червенков, предлагайки да се направи анкеша 6 селата им. “ След Като паршийният лидер възлага да се проучи случаяш, нему е доКладвано, че дори местният аКтив ц членовеше на паршийнаша организация в Градешница поддържат убедено тезаша, че са шурци. Това забавя процеса на паспоршизация п в рацона шя се проточва чак до 1955 г.“ И шук, Както и на оспаналште месша, резулшашъш оп КонфлиКкша с вбласита е предопределен. Като цяло Кампанияша от 1953 г. Води до засилване на натисКа не само по отношение на тези, Кошпо не Желаят да си извадя паспорти, но ц срещу цялото население на определени селища. Ош шук нататък предимно принудителни и насилствени мерки оформят модеда за Въздействие и вмешателство 6 Живота на общността. Той 1ще се пршага ц при другите подобни Кампанци през следващите десешшлешия.

Борбата срещу исляма и традиционните символи, свързвани с шази религия, се Води паралелно с Кампанияша за ликвидиране на неграмотносшша и за обхващане на бсичКи деца 6 учолшщаша. Ош 1947 г. Националният Комишеш на ОФ обявява тази задача за национална, “ През 1950 г. Полотбюро на ЦК на БКП обсъжда Въпроса и взема решение неграмотността В странаша да бъде ликвидирана до 1953 г. Създаден е п Централен акционен Комитет за общо ръководство на Кампанията по ограмошяването, председателстван оп минцсшъра на просвешаша К. Драмалиев. “ На практика това не се осъщесшбява В предвидените

3 ЦДА, ф. 1Б, оп. 13, а.е. 419, л. 58.

» Пак там, д, 12

“ Груев, М. Паспоршизацияша от 1953 г. п българшпе мюсюлмани. - Във: Йронията на историка. Сб. 8 памет на проф. М. ЛалКов. Съст. И. Баева. С., 2004, 210-222.

4 ЦДА, ф. 15, оп. 6, а. е. 1787, л. 79-86.

“ Пак пам, а. е. 3062, л. 127; АМВР, ф. 1, оп. 1,а.е. 3169, л. 8-10.

8 ЦДА, ф. 1Б, оп. 6, а. е. 1090, л. 58-60.

“ Пак там.

24

Кратки срокове, но с цената на административни п принудителни мерКи през следващите години постепенно е преодоляна съпрошиваша на по-Консерватиувншие българи мюсюлмани да изпращат децаша си (и найВече момичетата) на училище. По това Време повсеместнаша неграмошност обхваща дори и партийнише организации 6 българо-мюсюлманските селища. Любопитно е свидешелството на партийния секрешар вс. Церово, БлагоевграасКо оп 1951 г.:

„. Другари, една от големите причини за гореизброените наши слабости е и това, че ние сме без марКс-ленинсКа просвета. А за да се премахне това, нужно е ние всички до един ежедневно да се просвещаваме, Като посещаваме Кръжоци, семинари, политшкКоли, Курсове, четене Ввестници и др., а всичКо това за нас е и невъзможно от това, че от 30 души Комунисти, 26 са неграмотни, маКар и да се правят усилия за ограмотяване, неграмотните отказват да се учат.“ +

Същевременно идеологияша оформя Вижданияша п действияша на по-нискостоящите партийни функулонери, Кошто започват да Възприемаш ограмошпяванешо Като непзбежен и всеобхватен процес, изразяващ се не само 8 изучаването на обикновено „четмо и пусмо“, но и В полшишческа просвета, разбирана Като истинската панацея за ВсичКи „слабост“,

Все пак Към 1959 г. около 90 90 опа българо-мюсюлманското население меЖжду То 50-годшшна Възраст получава поне елеменшарна грамошноста. За успеха на шазц Кампания свидетелства фаКктшъта, че по същото Време само в новосъздадения СмолянсКи окръг има оКоло 1000 помашки деца, Коишо учат 6 средни училища, а оКоло 350 вече са завършили средно и Висше образование. “ Това Всъщност е и първата генерация месшна интелигенция, Която дължи издигането си изцяло на Комунистическия реЖжим. Поради характера на полцшуческаша система шези първи образовани българи мюсюлмани са подбрани чрез всесилния по това време „Класово-паршиен подход“. След завършванешо си повечето от тях бързо се превръщат в управленсКи Кадри. Налице е свовобразна дихоштомия по своите функции шази нова интелигенция е същевременно п номенкКлатура, а самшпе Кадри изпълняват роляша на месшен образован елиш. ПоКазатедлен В пова отношение е един по-Късен документ, озаглавен: „НяКоп предложения за подобряването на работата с българите мохамедани“. Негов Вероятен автор е Величко Караджов (Юсеин Коджахасанов) - бъдещияш първи секрешар на ОКръжния Комшпет на БКП 8 Смолян, а част от шеКсша му звучи твърде автшобпиографично:

#8 ДА -Благоевграз, ф. 601Б, оп. 1, а. е. 8, л. 65. 4 ДА - Смолян, фФ. 1Б, оп. 1,а. г. 6, л. 79.

25

„ мер по болезнени за българите въпроси Като маКедонсКия, но най-вече В малцинсшвенаша полшиика.

Особено показашелна за шези тенденции в българо-съвешсКкише отношения и шехншпе проекции върху балканската полишикКка е срещата между Тодор Живкойв и Леониа Брежнев В резиденцията „Воден“ през 1973 г. В своето изказване Живков прави своеобразна рекапшпулация с акцент. Върху МаКедонсКия Въпрос, маКар че споменава и българо-шурсКите ошношения 8 Контекста на мюсюлманското население. Тук пой за пореден пъш уверява съветсКия сюзерен, че напълно следва неговия Курс, срещу Което получава значишелен Кредит на доверче В съчетание със съошВетлнише суровинни и други доставВКи., Коментарът на БреЖнев за Въшрешнополцшическите стъпКи на българския режим свършено ясно ошчшпа общата реабилитация на национализма и доро 6 известен смисъл я насърчава:

„Казват, че национализмът е опасна болест. Но има национализъм и национализъм. Тогава, Когато национализмът е свързан с интересите на партията, с интересите ка народа, с интересите на Комунизма, Когато не скъсва с интернационализма, той не ни пречи. Опасен е национализмът на Чаушеску и на различни други, Които са ки известни.“ #

Орпеншацияша на управляващия елша Към цялостно заличаване на мюсюлмансКаша религиозна идентичност е логично следствие ош настъполите променп. Една от първите стъпки е Кампанията по шаКа нареченото „разфередЖжаване“, започнала през 1959 г. ц прошочула се през първата половина на 60-те години. Обхванати са не само българите мюсюлмани, но също шурците и по-малКшпе общности, изповядващи исляма. В отделните селища шя протича по различно време, а през по-Късните десетшшлешия става перманентна мярка. Това се дължи на обсшоятелсшвото, че ВсяКо Временно отслабване на нашисКа води до частично Възстановяване на носенешо на определени елеменши на облеклото (фередЖе, яшмак, шалвари, специфично забраЖждане и пр.). Съошвешно сшаВата наложштелни нови демонстрации на сшла за Възстановяване на „сшатуКквото“. Тези мерки се превръщат 6 непзменно проявление на полишиКата на режима Към мюсюлмансКото население и оставят траен оштпечашък 6 неговата Колективна памеш. От друга страна, постигат точно обратния ефеКта. Вместо „пълното приобщаване“ зашварянешо 1 самоизолацияша се задълбочаваш.

Известно е, че В една традиционна общносш, Каквато са българшпе мюсюлмани 1 шурцише през разглеждания период, дрехшпе шмат не са-

а ЦДА, ф. 372Б, а.е. 360, л. 35 (Стенографско бележки за разговоршпе меЖжду Т. Живков ц ЛА. Брежней в резидинция „Воден“, 20 септември 1978 г.).

28

мо ушилишарно и естетическо предназначение, но п изключително подчертана знаКовост. Косшюмъш е носишел на символни послания за съотВепнаша група, за религиозната принадлежносш, за социалния, семейния сшашус и възрастша на всеки непн представител. В Кодовете на мислене на прадициония човек облеклото фунКционира Като Комплексна система, В Която всеки отделен елеменш носи определена информация или фунКция и дори частичното нарушаване (или видоизменяне) Води до разпадане на изначалния смисъл. Както отбелязва изследователКата на знаците на традиционния Косшюм Радослава Ганева, „облеклото поКриВа телесно-природношо ц го превръща в социално. Скритият в облеКлото човек напуска митичното чуЖао, некултурното п се превръща 6 соцпален човеК, продукт на Кулшура. Обратното действие следва махалото - Връща 6 обратна посоКа“.88

За самите мюсюлманц дрехата е Важен идентификационен Код. Индивидът легитимира себе си Като част от групаша, социалната си роля п позиция в нея. Традиционното облеКло се „сраства“ с пространството на цялата общносш. Затова режимът осмисля „разфереджаването“ Като борба на „новото“ срещу „старошо“, а мюсюлманите - Като заплаха за шяхнаша идентичност. Силовише мерКи са опип за Констручране 1 налагане на нова, привидно „външна“ п „уупшуитарна“ символика, но за тях имат много дълбоКо значение. Те придобиват смисъла на Кулшурноисторическа граница между традиционното им битие и модерното време, Като значително стесняват възможностите за Компромис. Това 906ре се схваща ц от идеолозите на Кампанияша, Кошпо Виждаш В нея първа стъпкКа Към „опитомяване“ на шези хора, Към превръщането им в редови „строители на социализма“. Показателно е едно изказване на Пенчо Кубадински от 1959 г., Кошпо от пози момент та чак до насилственото прецменуване на българскише шурци, ще си извоюва фунКцияша на своеобразен „експерт“ и ресорен отговорник по пезц проблеми Във Върховете на власта:

„Ние трябва да почнем да сваляме отличителните белези, Които отличават българите мохамедани от българите. Първо, това е мохамедансКката религия, Която трябва да я щшурмуваме и да й смъкнем авторитета. Ние не можем да я махнем изведнъж. На Второ място трябва да водим борба против обрязването. /.../ На трето място, отличителни белези са фесовете и фереджетата. ХВърлянето на фереджетата от страна на Жените - това е революционен акт, Който освобождава

Жената и има голямо символично значение.“

в Ганева, Р. Знаците на българското традиционно облекло. С., 2008, с. 267. “ ЦДА, ф. 15, оп. 5, а. е. 378, л. 60-61.

29