тест по ГП ОЧ

1. Кое от следните НЕ може да бъде източник на гражданското право? а) обичай в практиката; б)решение на Конституционния съд за обявяване на противоконституционност на граждански закон. в) наредба на общински съвет; г) правен обичай. Умишлено не сме включили ултра спорните теми - например за тълкувателните решения. Надяваме се да е така и на изпита Ви. Обичаите в практиката няма как да са източници, защото при тях липсва убеждението за задължителност и държавната санкция, които правят правните обичаи източници (верен е отговор “а”). Обичаите в практиката намират приложение само тогава, когато законът изрично препраща към тях във връзка с тълкуването на волята на страните, например чл. 20а ЗЗД: ЗЗД Чл. 20. При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Другите са източници, ако пораждат, прекратяват, изменят или суспендират правни норми. В РКС No 22 от 1995 г. се приема, че „един закон може да бъде отменен не само от НС, но и от КС, когато е противоконституционен“. Това се критикува от проф. Иван Русчев в монографията му за нормативните актове, защото по принцип би трябвало само законодателят да може да отменя правни норми. В крайна сметка авторът стига до извод, че тези решения са източници на правото, без да са нормативни актове. Последицата е неприлагане (“прекратява правни норми”), а не отмяна, но това е пак задължително за всички и има нормативен характер.

Наредбите на общинския съвет (б. “в”) могат да съдържат гражданскоправни норми - например относно наемите на общински жилища. Правният обичай (б “г”) може да е източник. За това е нужно: продължителното му прилагане; правосъзнанието за неговата задължителност; държавата да гарантира спазването му с държавна принуда. ГПК Чл. 5. Съдът разглежда и решава делата според точния смисъл на законите, а когато те са непълни, неясни или противоречиви - според общия им разум. При липса на закон съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала. 2. Разпоредбата от Заключителните разпоредби на Закона за допълнение на Закона за собствеността: “Давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска собственост спира да тече до 31 декември 2022 г.”, е пример за: а) ретроактивно действие; б) vacatio legis; в) суспендиращо действие; г) прекъсване на давността. Тази разпоредба е пример за мораториум (moratorius – забавящ, задържащ, отсрочващ) или суспендиращо действие на закона (верният отговор е “в”). Това означава, че действието на конкретни разпоредби от влязъл в сила закон (в случая за придобивна давност) временно не пораждат действие. С тази разпоредба за шести път е суспендирано действието на придобивната давност за имоти, които са държавна и общинска собственост. Те не могат да се придобиват по давност дори и върху тях да е упражнявано давностно владение от 01 юни 1996 г. (и поне до края на 2022 г.). Ако Ви е интересно, можете да прочетете статията на доц. Стоян Ставру и ас. Делян Недев относно законността на това законодателно разрешение:

Нормата е относително определена поради употребата на израза “добри нрави” (б. “б”). За да приложи диспозицията, правоприложителят трябва да направи конкретна преценка, като сравни правилата на морала с фактите. Нормите, които уреждат недействителност на правните сделки, са винаги императивни (б. “в”) - те са установени в обществен интерес и затова страните не могат да се отклоняват от тях по своя воля. 4. Разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Семейния кодекс: “Действителен е бракът, сключен пред лице, което публично е изпълнявало функциите на длъжностно лице по гражданското състояние, без да е имало това качество, когато встъпващите в брак не са знаели това.”, е пример за: а) оборима презумпция; б) необорима презумпция; в) фикция; г) обратно действие. Тази разпоредба е пример за фикция (верен е отговор “в”). Фикцията е норма, чрез която законодателят привързва към един осъществен юридически факт настъпването на правни последици, които нормално могат да се породят от един друг юридически факт, който обаче в случая не съществува и неговото съществуване не се изисква. В случая към недействителен (а затова несъществуващ) от правна гледна точка брак се привързват правните последици на действителен, съществуващ брак. Не е налице презумпция (букви “б” и в”). При презумпциите от установени факти се прави заключение за съществуването на други неустановени факти, като се изхожда от това, което обичайно става при наличието на тези факти. Не може да се говори и за обратно действие (б. “г”), защото тази норма не преурежда вече настъпили правни последици към минал момент. Тя урежда факти, които предстои да се случат (не дай Боже :D).

5. Кое твърдение НЕ е вярно? а) гражданска отговорност не може да се обосновава чрез аналогия на закона; б) аналогия на правото се прилага субсидиарно, когато не може да се приложи аналогия на закона; в) аналогията на правото е способ за правоприлагане. г) изведеното по аналогия на закона правило трябва да отговаря на целта на закона. ЗНА Чл. 46. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им смисъл, а ако са неясни, се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на Република България. (2) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.) Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България. (3) Наказателна, административна или дисциплинарна отговорност не може да се обосновава съобразно предходната алинея. Не може да се използва аналогия за обосноваване на наказателна, административна и дисциплинарна отговорност (чл. 46, ал. 3 ЗНА). От това следва, че гражданска отговорност може да се обосновава по аналогия (верен е отговор “а”). Аналогията на правото се прилага субсидиарно, когато липсват подобни разпоредби (б. “б”) - чл. 46, ал. 2, изр. 2 ЗНА. Аналогията на правото е способ за правоприлагане (б. “в”). Не трябва да се бърка с тълкуване.

Критерият за делението на възраженията на относителни и абсолютни е според това срещу кого могат да бъдат упражнени възраженията. Това е свързано с вида на субективното право. По чл. 90, ал. 1 ЗЗД е нужно да има претенция за запазване, поддържане, поправяне или подобряване на вещта спрямо точно определено лице. Така верният отговор е “в”. 7. Кое от следните е пример за конкуренция на притезания? а) поредността за удовлетворяването на ипотекарните кредитори зависи от това коя страна е вписала ипотечния си акт по-рано в имотния регистър; б) наличието на договорно основание за търсене на обезщетение изключва деликтното основание; в) при вещните права предпочитание се отдава на най-ограниченото по съдържание и обем субективно право; г) когато е налице съвместно право на собственост, всеки от съсобствениците упражнява правото си съобразно с притежаваната от него част от вещта. Всички са примери за различен вид колизия при упражняване на граждански права: В б. “а” е уредена колизия между еднотипни облигационни права (ипотеката като обезпечение на кредиторовото вземане), придобити върху един и същи имот от различни лица на различни основания. Колизията се решава по правилото “първия по време е първи по право”. При ипотеката са въведени редове - първи, втори и т.н. според реда на вписване (чл. 162, ал. 2 ЗЗД). В б. “б” е уредена конкуренция на притезания. Както изяснихме по- горе, под притезание се има предвид материалноправната годност насрещната страна да иска принудително изпълнение на правото. В

настоящия случай правото е нарушено, но има два начина да се удовлетвори - по пътя на договорната или по пътя на деликтната отговорност. В закона не пише как се решава тази колизия, но съдебната практика е извела, че договорното изключва деликтното основание. Правната теория отдавна настоява да се даде право на избор на засегнатото лице. Следва да се признае за верен отговор “б”. В б. “в” е уредена колизия на различни видове вещни права. Правото на собственост е единственото пълно вещно право, другите са ограничени - право на строеж, право на надстрояване и пристрояване, право на ползване и сервитутите. При колизия между право на собственост и ограничени вещни права надделява ограниченото вещно право. Ограничените права обаче също могат да се конкурират помежду си. Според правната теория предпочитание се отдава на най-ограниченото по съдържание и обем субективно право. Така например сервитутът трябва да надделява над правото на строеж. Друг е въпросът, че не е много ясно кое е по-ограничено по съдържание и обем. В б. “г” е уредено съпритежание на едно вещно право. При него лицата се конкурират помежду си. 8. Разпоредбата на чл. 87, ал. 3 ЗЗД: “Развалянето на договорите, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти, става по съдебен ред.”, урежда: а) осъдителен иск; б) конститутивен иск; в) установителен иск; г) вещен иск. С осъдителния иск (б. “а”) се защитават притезателни права, като ответникът бива осъден да осъществи определено действие или

спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. ФС на крайната необходимост в гражданското право се извеждат от уредбата на тази правна фигура в наказателното право, като се отчитат спецификите на двата отрасъла. Това, на което трябва да се обърне внимание, е че при крайната необходимост е достатъчно да има само опасност от засягане на правно защитеното благо, а НЕ е нужно да е започнало неговото засягане. Тоест верен е отговор “в”. 10. Посочете вярното твърдение: а) когато родителите не са посочили име на детето или спорят за него, управителят на лечебното заведение решава какво да бъде то; б) длъжностното лице по гражданското състояние няма право да откаже вписване на посоченото от родителите име; в) името може да бъде променено въз основа на молба до районния съд при придобиване и възстановяване на българско гражданство; г) настоящият адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението. Първото твърдение (б. “а”) е грешно. В закона е предвидена такава възможност, но не за управителя на лечебното заведение, а за длъжностното лице по гражданско състояние. ЗГР Чл. 12. (2) Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите. (3) Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.

(4) Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като приложи разпоредбите на ал. 2 и 3. Второто твърдение (б. “б”) също е грешно. Длъжностното лице не само има право, но и е длъжно да откаже вписване, когато името е осмиващо, опозоряващо или несъвместимо с националната чест на българския народ. Третото твърдение е вярно - това едната от възможностите, предвидени в чл. 19 ЗГР (верен е отговор “в”). ЗГР Чл. 19. (1) Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. (2) Лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на глава петдесета "Установяване на факти" от Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси. Четвъртото твърдение (б. “г) е грешно. Настоящият адрес е този, на който лицето живее. Постоянният адрес е този, който лицето избира да бъде вписан в регистъра на населението. ЗГР Чл. 93. (1) Постоянен адрес е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението.

ЗЛС Чл. 4. (1) Лицата от 14 години до навършване на 18-годишна възраст са непълнолетни. (2) Те извършват правни действия със съгласието на техните родители или попечители, но те могат сами да сключват обикновени дребни сделки за задоволяване на текущите им нужди и да разполагат с това, което са придобили със своя труд. Отговор “г” е верен. Сделка, сключена в нарушение на изискванията за даване на разрешение, е унищожаема на основание чл. 27 ЗЗД. Чл. 27. Унищожаеми са договорите, сключени от недееспособни или сключени от техен представител без спазване изискванията, установени за тях, както и договорите, сключени при грешка, измама, заплашване или крайна нужда. 12. Кое лице от изброените НЯМА правомощие да съставя актове за гражданско състояние? а) капитан на кораб, който плава в открито море; б) ръководителят на лечебното заведение, в което е родено детето, съставя акта за раждането и изпраща съобщение на кмета на общината; в) български дипломатически или консулски представител; г) лице от общинската администрация, на което кметът на общината е делегирал правомощията си на длъжностно лице по гражданското състояние. Лицата, посочени в б. “а” и б. “в”, имат право да съставят актове. Това са особените случаи по чл. 66 и чл. 69 ЗГС.

ЗГР Чл. 66. (1) При раждане, граждански брак или смърт, настъпили на кораб, намиращ се в открито море, капитанът е длъжен да направи вписване в корабния дневник и да състави акт по реда на този закон. (2) Актове за раждане или смърт се съставят в срок 24 часа от настъпването на съответното събитие. ЗГР Чл. 69. Гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация. Отговор “г” също отговаря на истината: Чл. 35. ... (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 39 от 2011 г., в сила от 20.05 г.) Кметът на общината е длъжностно лице по гражданското състояние на територията на общината. Той може да възлага тази функция с писмена заповед на кметовете на кметствата и кметските наместници в населените места, в които се поддържат регистри на актове за гражданско състояние, и на други длъжностни лица от общинската администрация. Отговор “б” е верен. Ръководителят на лечебното заведения няма право да съставя акт за раждане. Той обаче има задължение да изпрати писмено съобщение до длъжностното лице по ГС, който да изготви акта (чл. 43, ал. 1, т. 1 ЗГР). 13. Кое от следните е последица от определението на съда за обявяване на безвестно изчезнало лице за отсъстващо? а) прекратяване на брака, ако е имало сключен такъв;

а) при делата за поставяне под запрещение задължително участва прокурор; б) всяко лице с правен интерес има право да иска поставяне под запрещение на друго лице; в) съдебното решение за поставяне под запрещение има действие спрямо всички; г) с решението съдът служебно учредява настойничество или попечителство на запретеното лице. Първото твърдение (б. “а”) е вярно - чл. 336, ал. 2 ГПК. Целта е да се защити общественият интерес/интересът на самите лица. Второто твърдение (б. “б”) също е вярно, макар че ГПК изброява и някои конкретни лица, които не е нужно да доказват правен интерес

• чл. 336, ал. 1 ГПК. ГПК Чл. 336. (1) Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това. (2) В производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително. Съдебното решение има действие спрямо всички, за разлика от типичните съдебни решения, които имат действие само между страните (б. “в”). ГПК Чл. 338. (1) Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица. (2) Ако лицето е в лечебно заведение, съдът изисква сведения за неговото състояние. (3) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество или попечителство.

Не е вярно, че съдът учредява сам настойничество или попечителство (отговор “г”). Това следва директно от чл. 338, ал. 4 ГПК. Само органът по настойничеството и попечителството има такова правомощие. ГПК Чл. 338. ... (4) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество или попечителство. 15. Кое от следните НЕ е пример за система, по която може да възникне юридическо лице? а) разпоредителна система; б) нормативно-контролна система; в) разрешителна система; г) двустепенна система. Трите системи са разпоредителна, разрешителна и нормативна (която бива чиста нормативна и нормативно-контрола). При разпоредителната (б. “а”) ЮЛ възникват само по силата на властнически акт, без да е необходимо друго. При разрешителната система (б. “в”) ЮЛ се създава по инициатива на частноправен субект, но за да възникне, е необходимо издаването на облагодетелстващ административен акт (разрешение) на компетентен държавен орган, който при издаването му извършва преценка за законосъобразност и целесъобразност. При нормативната система с нормативен акт се определят предпоставките за възникването на ЮЛ, неговите органи, допустимите цели и задачи. ● Чиста нормативна система. ЮЛ възниква по силата на закона, щом се спазят изискванията, без да е необходимо да се издава властнически акт на компетентен държавен орган.

задължително имат колективен върховен орган и управителен орган, което важи и за фондациите. Чл. 39. (1) Юридическото лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност има колективен върховен орган и управителен орган. Отговор “г” е грешен, защото има забрана ЮЛНЦ в обществена полза да се преобразуват в такива за частна полза. Това е с оглед обществения интерес да продължи дейността. Но обратното е възможно. ЗЮЛНЦ Чл. 42. Юридическо лице с нестопанска цел, определено за осъществяване на общественополезна дейност, не може да се преобразува в юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на дейност в частна полза. 17. Сдружение в частна полза има 12 члена. Свикано е общо събрание чрез покана, поставена на мястото за обявления в сградата по седалището на сдружението. На събранието присъстват 6 члена. За решението са гласували 3 члена, а против - 3 члена. В протокола е записано, че решението е прието. Решението се взема с обикновено мнозинство. Налице ли са процесуални нарушения? а) няма процесуални нарушения; б) нарушени са правилата за свикване на общото събрание; в) нарушени са правилата за кворум и мнозинство. г) отговори “б” и “в” са верни. Изискванията за кворум и мнозинство при ЮЛНЦ са лесни за помнене - повече от половината от общия брой членове, респективно от присъстващите. Има само две изключения, при които задължително е нужно квалифицирано мнозинство. В случая е указано, че решението се взема с обикновено мнозинство.

Нарушено е изискването за кворум - 50% + 1 (6 от 12 члена, а кворумът е 13). По същата причина е нарушено изискването за мнозинство. Трябва обаче да се има предвид, че е нарушено и изискването за свикване на общото събрание, тъй като освен залепване на покана върху сградата е нужно и обявяване в Търговския регистър и регистъра на ЮЛНЦ. Няма информация да е предвидено друго в устава, затова приемаме, че законовите изисквания важат. Тоест верен е отговор “г”. ЗЮЛНЦ Чл. 26. ... (3) Ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, воден от Агенцията по вписванията, и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден. 18. Посочете вярната характеристика за следните вещи: четири скици на Владимир Димитров-Майстора. а) родово определени вещи, незаместими вещи, прости вещи, непотребими вещи; б) индивидуално определени вещи, незаместими вещи, сложни вещи, непотребими вещи; в) индивидуално определени вещи, заместими вещи, прости вещи, потребими вещи; г) родово определени вещи, заместими вещи, прости вещи, непотребими вещи. Разграничителният признак за индивидуално и родово определени вещи е как с волеизявленията на страните по сделката е определен